КЛО̀НЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За дърво — който има много клони; разклонен, клонат. Нямаше ги тук нито високите и прави борове, нито клонестите буки, нито вековните дъбове, които покриваха отвъдните, северните склонове на Стара планина. М. Марчевски, МП, 132. Местността „Братул“ е чудно хубава. Тук се срещат и клонести орехи, и островърхи борове, и широки ливади. Сл. Трънски, Н, 288. На зелената морава край кладенеца, в сянката на висок клонест бряст, бяха се събрали десетина момчетии от Дипляново. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 304-305.
2. За рога на елен — който е с много разклонения. Той е владетел на обширни мрачни борова гори, където преследва с кръвясали очи елени с клонести рога, тънконоги сърни с кадифени очи и глигани с настръхнала четина. А. Каралийчев, НЧ, 144. Суран [еленът] наведе глава, просна напред острите си клонести рога и се спусна хвърковато срещу мечката. О. Василев, ДГ, 48.