КЛЪ̀ЦКАМ1, -аш, несв., прех. Диал. Кълцам, сека нещо на дребни части. Дядо взема брадвата и започва да клъцка дърва на дръвника. Й. Радичков, ЧП, 131.
КЛЪ̀ЦКАМ2, -аш, несв., прех. Диал. 1. За птица — кълва. Той дори обикна една кокошка, която снасяше яйца с два жълтъка и току я къткаше и ѝ подхвърляше да клъцка зрънца. Ил. Волен, НС, 49.
2. Прен. Обиждам, оскърбявам, засягам някого с остри, хапливи думи; клъцвам. — Чу ли, че и Върбан Калициния се записал! — клъцкаше го в сърцето жена му. Той причакваше заран или вечер, когато се връщаше, и виждаше с очите си и Върбан. Ст. Даскалов, БМ, 24.