КЛЬО̀ПАМ1, -аш, мин. св. -ах, несв., непрех. Диал. За щъркел — тракам с клюн, като издавам особен звук; клопам1, клокам2, клепя1. Наоколо са пирдопските къщи, излезли на площада, .., по-нататък те се изкачват по баира и върху техните покриви и комини „щрекукелите“ възторжено кльопат към небето, изправени върху гнездата. Хр. Миндов, СбЦГМГ, 418.
КЛЬО̀ПАМ2, -аш, несв., непрех. Жарг. Ям, храня се. Когато съм много гладен, кльопам бързо. Δ Днес ще кльопаме кюфтета със сос.