КЛЬО̀ЦВАМ, -аш, несв.; кльо̀цна, -еш, мин. св. -ах прич. мин. страд. кльо̀цнат, св., прех. Диал. Клюцвам. кльоцвам се, кльоцна се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)