КЛЮ̀КАМ, -аш, несв., прех. Диал. 1. Тропам, чукам. На лисицата я се прияло мед, .. Измислила една хитрос — рекла на волкот: „Куме волче, клюкат некой на врата, да одам, да видам кои клюкат?“ Нар. прик., СбКШ, 106. Дошла дома си, клюкат, клюкат на врата да йе отворит майка йе и викат: „Майко, отвори.“ Нар. прик., СбНУКШ ч. II, 37. Стоян ми клюкат на порта: „Излези, бяла Бояно, излези порти д’отвориш!“ Нар. пес., СбБрМ, 349. ● Нар-поет. Клюком клюкам. Дома си дойде Гино овчарче / на стреде ноки, / клюком си клюкат Гино овчарче / витите порти. Нар. пес., СбАИ, 275.
2. Непрех. За пуяк или пуйка — издавам звук клю-клю (Вл. Георгиев и др., БЕР).
3. За влечуго, насекомо — хапя, жиля, кълцам (Н. Геров, РБЯ).
4. За птица — кълва, клюцам, кльоцам, кълцам (Вл. Георгиев и др., БЕР).
5. Непрех. Клюкарствам. Не работи, а по цял ден клюка из стаите. клюкам се страд. от клюкам в 1, 2, З и 4 знач. Още речта двата не изрекле, / ето ппрти вити се клюкает. Нар. пес., СбБрМ, 147. клюка се безл. от клюкам в 5 знач. Цял ден из махалата се клюка по адрес на двамата.
— Друга форма: клу̀кам.