КЛЮКА̀РКА ж. Жена, която разпространява клюки; сплетница. Фъргова .. Голяма клюкарка, .. тя е весела, смее се и благодарение на туй, тънко отправените ѝ клюки изглеждат на безвредна бъбривост. Й. Йовков, М, 157. Съпругата бе обрисувана с безброй примери като отвратителна скандалджийка, най-долна махленска клюкарка. Св. Минков, БС, 6-7. Какво мислят хората за слънцето след грабването на Грозданка, одумките на махаленските клюкарки и натякванията на мащехата миришат премного на село. Π. К. Яворов, Съч. III, 1965, 268. Кира е знахарка и опитна съветничка, но заедно с това неизтощима клюкарка и одумница. Лит. XI кл, 58.