КЛЮКА̀РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до клюкар. Какво ще стане, когато Корфонозов научи и клюкарските езици разнесат новината из целия град? Ем. Станев, ИК III, 117. Не се ли намират все още хора, които живеят, за да ядат за сметка на чуждо работно и свободно време?. .. Тях обикновено ще видите в служебните бюфети или в канцелариите на чашка кафе и клюкарски приказки. РД, 1975, бр. 136, 3. Нека престанем вече да говорим от името на автора, който и без това ненавижда клюкарската словоохотливост по тоя или оня повод. Св. Минков, Избр. пр, 129. Сух, дълголик, със строго подрязани мустаци, .., и живи клюкарски подвижни очички, той отразяваше някакво изключително настроение. Д. Немиров, Д № 9, 5.
2. В който се разпространяват клюки. Тъжните и красиви кипариси придаваха на мястото погребална тържественост, но не подхождаха никак на клюкарските кафенета и дюкянчета за риба около него. Д. Димов, Т, 461. Клюкарски град.
КЛЮКА̀РСКИ. Нареч. от прил. клюкарски. — Пътуваме служебно. — Да не е нещо по тютюневата кооперация, а?... — клюкарски намекна Джони. Д. Димов, Т, 162.