КЛЮКА̀РСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Проява на клюкар; клюкарстване. Не съм привърженик на оная човешка наклонност към клюкарство, която подтиква хората след смъртта на бележитите мъже да раздрънкват всички дреболии от личния им живот до последна игла. Д. Подвързачов, СбАСЕП, 378. Животът потекъл — непрекъсната верига от охолни дни, от гуляи и приеми, от лицемерие и клюкарство. П. Незнакомов, БЧ, 50. Те [жените] пак ся одумвали една друга, за да не загубят време и да не си забравят хубавия занаят на клюкарството. П. Р. Славейков, Р, 1871, кн. 2, 30.
2. Клюка. Трета една съдили, че със своите интриги и клюкарства смразявала всичките жени от махалата. М. Георгиев, Избр. разк., 120. От техните уста никога не е излязла лоша приказка, таквози като клюкарство, подсмивание, преструвки, празни дрънкавици няма у тях. Ил. Блъсков, ПБII, 38. Че оплакванието за нераздавание избирателните карти са сокашки клюкарства, се вижда най-добре от туй обстоятелство, дето в градския избор гласуваха повече от половината избиратели. Бълг., 1902, бр. 531, 1.