КЛЮ̀МАМ, -аш, несв. 1. Непрех. Отпускам надолу и вдигам с усилие глава при дрямка, умора и др.; климам. Снощи беше с приятели в кръчмата и сега клюма над волана. Още е тъмно. Н. Драганов, ТМС, 85. А мене очите ми се затварят за сън. Клюмам, стряскам се, пак избадам с иглата в парче кожа без конец — уча се. Д. Марчевски, ДВ, 85. До фурната, подпряло се на дългата си пушка, клюмаше едно заптие. Ст. Дичев, ЗС II, 289. Продължим си ний вечерята, черпим се, смеем се, приказваме си, докато квартирантът г-н Допустимо, уморен oт мълчание, почне да клюма. Чудомир, Избр. пр, 240. А Миху се клюма и клюма. Колкото отива, по го натиска пиенский сън. Ил. Блъсков, СК, 43. ● Обр. Аз знам на булеварда бяла сграда, / пред нея клюма кестен престарял. Бл. Димитрова, Л, 16. // За глава — отпускам се, навеждам се надолу при дрямка, от умора и др., след което се вдигам, обикн. с усилие; климам. Главата му клюмаше при всяко друсане на колата.
2. Непрех. За растение, цветя — изгубвам свежестта си и отпускам, навеждам надолу или встрани стъбло, листа, цвят. Правите борове, .. печално отпущаха уморените си клони, .. Заразени от миазмите на стихийната гнилост, те не можаха да виреят и клюмаха. Ив. Вазов, Съч. XVI, 64. Картофените стебла клюмат върху загърлените си коренища. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 324. Потокът къдрав като че немее, / и клюмат благовонните цветя, / затварят чашки. К. Христов, ИБ, 28. ● Непрех. и прех. В съчет. с глава, връх и под. Разсадът, едва захванал се в почвата и израснал до една педя, вече клюмаше с пожълтели преди време връхчета. Б. Несторов, АР, 115. Те [кокичетата] треперят в тънките си ризки. Ледените стрели ги пронизват цели. Предвестничетата на пролетта клюмат главици. Л. Галина, Л, 18.
3. Непрех. Прен. Изпадам в отчаяние, в униние, изгубвам кураж; отчайвам се, унивам. В наболялото сърце на Рамзина се намери място и за мъката на Садет. — Недей да клюмаш така! — съветваше я Рамзина. Какво да кажа аз? Б. Несторов, АР, 214. — Пази се, човече! — рече с прегракнал глас Миткалото .. — без тебе — нали видиш. .. — Е. е! Хора много, отче Матее! — рече грубо Левски. — Да не клюмате така! Ст. Дичев, ЗС II, 662.
4. Непрех. Остар. Клатя надолу глава за израз на потвърждение, одобрение, съгласие и др. или при поздрав; кимам, климам. Хаджи Смион отсреща клюмаше и потвърдяваше думите на Иванча. Ив. Вазов, Съч. VIII, 81. Подир приказката на Бекир баба, която слушаха всички турци в кафенето и клюмаха, захванаха да си излязват из вратата един подир други мълчешком. Ц. Гинчев, ГК, 364. ● Непрех. и прех. В съчет. с глава. Отива [Асен] до бухарията, гледа малко и приветливо клюма с глава. Ив. Вазов, Съч. XX, 42. Дълго говори още Бенковски по тоя въпрос. .. уплашените аги клюмаха глава на сяка негова дума, като че сичко това да беше тяхно мнение. З. Стоянов, ЗБВ II, 51. Двамата турци, които едва ли разбираха от тоя нов за тях морал, клюмаха одобрително глава. Л. Стоянов, Б, 96.
5. Непрех. и прех. В съчет. с глава. Остар. Клатя нагоре-надолу глава в израз на несъгласие, неверие, безпомощност или учудване; климам. — Не може! — думаше секретарят и клюмаше значително. Ив. Вазов, Съч. VII, 7. — Ех! — клюмаше бай Колю и сочеше главата си. — Питайте ей тая кратуна! Г. Караславов, Избр. съч. II, 246. Неда си затули лицето с ръце, .., начна пак да ѝ ся моли, але Райна не отговаряше нищо, само клюмаше си главата и показваше, че не ще. Е. Мутева, РБЦ (превод), 72.
◊ Клюмам глава. Разг. Изпадам в отчаяние, в униние, изгубвам кураж; отчайвам се, унивам. Не клюмай печално глава, / стой гордо, недей унива, / а чувствата си събери, / сърцето си мобилизирай, / на мозъка заповед дай. Хр. Радевски, П, 58.