КЛЮ̀МВАМ, -аш, несв.; клю̀мна, -еш, мин. св. -ах, св. 1. Непрех. и прех. В съчет. с глава. Отпускам, оборвам надолу или встрани глава при дрямка, умора, отчаяние, безсилие и др.; климвам. Младен, който нищо не чуваше, отвори очи, помъчи се да ѝ се усмихне, но клюмна и сложи глава на скута ѝ. К. Петканов, БД, 133. Всичките присъствуващи се уловиха за брадите, затвориха си очите, клюмнаха излека като кога се кланят и се наслаждаваха от сладката дервишка мелодия. Ц. Гинчев, ГК, 165. Полека-лека очите му се замрежваха, клюмваше глава и се унасяше в дрямка. И. Петров, НЛ, 118. По едно време беят клюмна глава и за да не падне, потърси помощ от Рашко. К. Петканов, ЗлЗ, 107. Огънят пламнал, куршумите запищеле, като нанизвале по пет души от един път и жертвите клюмвале глави на гърдите си. З. Стоянов, ЗБВ II, 346. // Непрех. За глава — отпускам се, навеждам се надолу или встрани при дрямка, от умора, безсилие и др. Бежовите очи почнаха да се затварят, главата му клюмна най-напред наляво, после надясно и изведнъж се отпусна върху лоста на двете си кръстосани ръце. Ал. Бабек, МЕ, 128. Сиротната майка коленичи на снега и главата ѝ клюмна. А. Каралийчев, ПС I, 145. Изпусна пистолета и главата му меко клюмна върху протегнатата ръка. В. Андреев, ПР 97.
2. Непрех. Разш. Отпускам се, свличам се от умора, безсилие и др. Бахтияр ага бе изтрезнял от афиона си, та цял клюмна, отпусна се без сили и току залиташе задрямал, с натежала глава. Д. Талев ПК, 292. Когато се върна в своята златиста приемна, неговите рамене се отпуснаха и той целият клюмна, заприлича на болен човек. А. Гуляшки, Л, 504. Жените изгледаха широкия му гръб [на стражаря], спогледаха се безнадеждно и клюмнаха сред пътя. Г. Караславов, Тат., 168.
3. Непрех. Прен. Загубвам сили, обикн. поради старост, болест и др.; отпадам. Неговите момчета виждат как той от ден на ден клюмва и едва се държи на краката си. Г. Караславов, ПМ, 105. А клюмнал бе цар Петър, ослабнал бе; побелели бяха косите му, а ставите му се движеха като чужди. Н. Райнов, КЦ, 44. Но да спомня какво бях задумал. .. / Договедих: за нащо тегло. / Пак повтарям — аз утре ще клюмна, / чувай, синко, не ти е за зло. Н. Марангозов, НПС, 53.
4. Непрех. Прен. Изпадам в отчаяние, в униние; отчайвам се, унивам. Под това нравствено изтезание хаджията всеки ден клюмваше безнадеждно. Ив. Вазов, Съч. VIII, 143. Чудният старец — той никога не клюмваше. И не диреше слава. Й. Вълчев, СКН, 625. Ако трае туй още два дни — те непременно ще клюмнат. Колкото и да са силни и решителни — гладът и жаждата ще ги сломят докрай. П. Вежинов, ДБ, 119. През тези мъчителни три денонощия не видях Вапцаров нито веднъж да клюмне пред призрака на наближаващата гибел. Мл. Исаев, Н, 323. Жестокостта ми се сломи. Аз клюмнах. / Заплаках пак и зинах, та проклех, — / проклех аз тази в мене страст безумна: / да бъда горд и жесток, както бях. П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн. 4, 386.
5. Непрех. Прен. За растения, цветя — изгубвам свежестта си и отпускам, навеждам надолу стъбло, листа, цвят. Нито човекът, нито земята могат без вода. Класовете пукат, тревиците клюмват, птиците замлъкват. К. Петканов, ДЧ, 468. Аз гледам цветята, що ми показва мама, .. —Че я гледай, как са зели да клюмват! Т. Влайков, Пр I, 195. Нейните мили цветя на прозореца стояха посърнали и клюмнали. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 137. Красивите цветове бяха леко клюмнали от топлината. П. Льочев, ПБП, 73.
6. Непрех. Прен. Отпускам се надолу; увисвам. — Милата душичка! — въздъхнаха две птиченца, кацнали на едно клонче. И крилцата им клюмнаха от жалост. А. Каралийчев, ТР, 38. Големите очила клюмнаха над носа му. На двадесет и две години младият учител, който винаги четеше, изглеждаше професор. Е. Йончева, ЗГ, 104-106. Изведнъж в навивките на електромотора блясват искри, .., шията на крана като пречупена клюмва. А. Гуляшки, МТС, 144. — Като захванаха да се наливат и зреят плодове, като клюмнаха натежали класове по нивята — глъхна навред, всичко натегна, зачака часа си... П. Тодоров, Събр. пр II, 154.
7. Непрех. За слънцето — насочвам се, слизам по небосклона на запад към хоризонта, за да заляза. През най-хубавите часове на деня, когато слънцето клюмваше над високите борови гори и в дола ставаше прохладно и красиво, Дика се прибираше към реката. Г. Караславов, Избр. съч. V, 223. Привечер се дочуваше тънкият, далечен и жален глас на църковната камбана ..; слънцето — поизстинало вече и малиновочервено — клюмваше на запад. Ил. Волен, МДС, 9. Сядаше на припек и оставаше неподвижен, като че задрямал, докато слънцето клюмнеше на залез. Н. Хайтов, ШГ, 285. — Когато над ръта слънцето клюмне на заход, сянката на кръста трябва да се простре горе от черква над селото. П. Тодоров, Събр. пр II, 64. Три пъти копвах и два поглеждах на слънцето, няма ли да клюмне то към сините върхове на Доспат-дага. З. Стоянов, ЗБВ I, 373.
8. Непрех. Остар. Правя знак с глава, за израз на потвърждение, одобрение, съгласие и др. или при поздрав; кимвам, климвам. Види се, че разговорът беше много интересен за него, защото сегиз-тогиз челото му, .., се набърчаше отрицателно или пък клюмваше утвърдително. Ив. Вазов, Съч. VI, 6. Бенковски и другите апостоли наведоха саблите си надолу в земята и клюмнаха глави в знак на благоговение и страхопочитание към божествената служба. З. Стоянов, ЗБВ I, 423. Нанко въздъхна издълбоко, па клюмна тъжно с глава и се смълча. Т. Влайков, Съч. II, 187. Аз клюмнах в знак на потвърдяване на това, което ми казваше Алфред. Превод, Ч, 1875, бр. 3, 141.
◊ Клюмва ми / клюмне ми носа. Разг. Изпадам в отчаяние, униние, изгубвам кураж; отчайвам се, унивам. — Виждате ли го сериозния господин? Той нарочно почна за кризата, за да ни клюмнат носовете, а той в това време да убеди господина от България и да му глътне четирите шлепчета жито. П. Спасов, ХлХ, 344. Охранителните сфери [десницата] ги души кашлица, носовете им клюмнали. Ал. Константинов. Съч. I, 34. Клюмвам / клюмна глава (нос). Разг.; Клюмвам / клюмна врат. Диал. Изпадам в отчаяние, униние, изгубвам кураж; отчайвам се, унивам. Пред училището никой не ни посрещна, .., моите ученици още не разваляха редиците си и пееха на двора, но вече се познаваше, че малко трябва, да клюмнат глави. Л. Александрова, ИЕЩ, 308. Перущице бледна, гнездо на герои, / .. / Ти в борбата черна и пред турский гнев / издига високо твоя силен лев, / и глава не клюмна, и меча не даде. Ив. Вазов, Съч. I, 179. — От мене зависи докога и как ще живея! От моето душевно и физическо здраве! Ако се предам и клюмна нос като тебе! О. Василев, Л, 36. Имаш сили грамадни, приготвил си са да стоиш срещу опасности и съпротивления, а заведнаж, само от слухове, само от далечни събития, клюмваш врат мълчеливо. З. Стоянов, ЗБВ II, 239.