КЛЮ̀МВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от клюмвам. Той люхна двайсетте и пет драма ракия, замляска с измокрени устни и посветлели очи и с клюмване отговори на поздравлението на Ковачева. Ив. Вазов, Съч. XII, 185. Селяните заминаваха и ме поздравяваха наред мълчаливо, с едно клюмване на главата и отминаваха с колата си. Н. Попфилипов, СбЗР, 60. Както чрез слово, тъй и чрез писмо и чрез явните клюмвания на немия са уговаря наемането. ДЗОИ III (превод), 106.