КЛЮ̀НЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. За нос — който е извит и подобен на клюн; клюноват. Човекът с набръчкано жълто лице и клюнест нос, който ме посрещна, вероятно отдавна е отвикнал от посетители, защото живите му неспокойни очи издават явно недоумение. Б. Райнов, НН, 422. Пепелявомургавото му тясно лице, тук-таме посипано с кафяви ситни лунички, клюнестият му грапав нос, .., изразяваха тъпа пиянска сънливост. Т. Харманджиев, КB, 25-26. — Аз го помня още оня, с козята брада, изпитахме благината на сина му с клюнестия нос, а малкото отде го знаеш какво вълче ще се извъди... Кр. Григоров, ТГ, 84.