КЛЮНЍЦА ж. Диал. Клюн, човка, клювница, клъв, клъвка, клювка. Тя [баба Ната] ми направила магия, сварила ми такава чорба: нога от гарван, чер дроб от куче, клюница от кокошка и катран. А. Каралийчев, НЗ, 124. Долетела цръна орлетина, / .. — / с крила трепка, та му сенкя чини, / с клюница му водица преноси, / та си пои Марко добър юнак. Нар. пес., СбНУ XLIV, 37. Нема по що писмо да изпрати — / изпрати го по сиво соколе. / Земало го сиво соколенце, / земало е писмо със клюница. Нар. пес., СбНУ XLIV, 68-69.