КЛЮ̀НЧЕ и (диал.) клюнчѐ, мн. -та, ср. Умал. от клюн; малък клюн. Виждаше очите му [на гълъба] и малкото остро клюнче, което провираше песъчинките и ги кълвеше. Н. Нинов, ЕШО, 9. С какво любопитство следях, .., как двата големи щъркели идат един след друг и носят храна на малките щъркелчета, които ги посрещат с отворени клюнчета! Т. Влайков, Пр I, 18-19. Патараче патарака, / със широко клюнче трака, / из водите мътни, чисти, / хваща жабчета и глисти. Чичо Стоян, ЧК, 59.