КЛЮП, клю̀път, клю̀па, мн. клю̀пове, след числ. клю̀па, м. Диал. Клуп. Кръстан не се прибра през нощта в къщи. И когато чичо Стойко го потърси на заранта из другите си сушини, намери в сламника на една греда провесено въже с клюп на края. Ил. Волен, МДС, 55. Обикновено мъжът, който е в центъра на впряговете, е надянал хомот, .. От двете му страни, .., с преметнати въжени клюпове на раменете помагат други мъже. Ал. Гетман, ВС, 165. Старците пият люта ракия, / бабите станаха млади овчари. / Нишка запридат с вехто вретено, / в петък затягат клюпа на възел. Ламар, НК, 1958, бр. 3, 3.