КЛЮ̀САМ, -аш, несв., непрех. Остар. и диал. 1. За кон — движа се със ситен тръс; клюскам. Във времето, в което наблюдавах, недвижим, тази непозната страна, .., чух да клюса кон зад мене. Б. Горанов, ЖГС (превод), 22.
2. За ездач — яздя на кон, който се движи със ситен тръс; клюскам (Вл. Георгиев и др., БЕР).
3. Прен. Миткам, шляя се, клюскам (Вл. Георгиев и др., БЕР).