КЛЮ̀СКАМ, -аш, несв., непрех. Остар. и диал. 1. За кон — движа се със ситен тръс; клюсам (Н. Геров, РБЯ).
2. За ездач — яздя на кон, който се движи със ситен тръс; клюсам. Тряскат железни колелета и влачат тежки лени топове и ковчези с джепане, или препускат и клюскат уморени конници. Ив. Вазов, Съч. VI, 120-121. И шета по сички посоки / ужасният конник безглави — / .. / по урви, по ярове клюска, / човеци и гадове плаши. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 75.
3. Прен. Миткам, шляя се, клюсам. Клюска от дюкян на дюкян да тръси нещо, да проси. Н. Геров, РБЯ II, 377.
4. Прен. Ходя някъде, за да уредя някакъв въпрос. Нашите черковни работи спят, .., а нашите комисари клюскат насам-нататък и копаят ями един другиму. С, 1872, бр. 43, 342. Някои из тия наши [стари] чорбаджие клюскат почти секи ден по руското посолство и принимават различни инструкции; други ходят в патриарханата. С, 1872, бр. 46, 367.