КЛЮ̀ЦВАМ, -аш, несв.; клю̀цна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. клю̀цнат, св., прех. Диал. Клюцам веднъж или няколко пъти. Че като почнахме да клюцаме тази опашка .. Световна слава, .., каквото ни дотрябва, клюцваме с ножицата и го получаваме. Отеч., 1977, кн. 10, 3. Аз знам, че като минат великите пости, баба ще го [петела] занесе на дръвника и ще му „клюцне“ шията. К. Калчев, ПИЖ, 116. клюцвам се, клюцна се страд.
— Друга форма: кльо̀цвам.