КЛЮЧА̀ЛКА ж. 1. Приспособление за заключване на врата, шкаф, чекмедже и др.; брава2. Тласнат от чувството за безнадеждна самозащита, той [Игнат] пристъпи до вратата и напипа желязната ключалка. Кр. Велков, СБ, 80. Хазната беше голяма, .. Вратата ѝ — цялата желязна, с огромна, тежка ключалка. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 329. Потъмнели бяха сега месинговите обковки и ключалки на сандъците и не проблясваха както някога. В. Геновска, СГ, 164. — Я ми кажете, йораче, накъдя седи Урум бей?/ .. / — Повръви, намери щеш го: / портите му са железни, / ключалки му са сребърни. Нар. пес., СбНУ XIV, 70.
2. Дупка в такова приспособление, в която се поставя краят на ключа. Вратата е винаги заключена, ключалката затулена. Ал. Константинов, Съч., 310. На няколко пъти [Димо] се накани да погледне през ключалката и все му се струваше, че някой ще го осъди за любопитството му. К. Петканов, МЗК, 123. — Да не съм дух, че да мина през ключалката? — хрипкаво се засмя Рашко, видимо доволен от шегата си. П. Стъпов, ГОВ, 29. Като минаваха покрай една затворена стая, чуха вътре бързи стъпки, .. и едно любопитно бляскаво око стрелна княгинята през ключалката. Ст. Загорчинов, ЛСС, 22.
3. Диал. Дървен или железен лост, с който се залоства врата, порта (Н. Геров, РБЯ).
— Друга (диал.) форма: ключѐлка.