КНИГОВЀЗЕЦ, мн. -зци, м. Лице, което подвързва книги; подвързвач. Обикаляше главните улици [Драгия], записваше в учителското си тефтерче (като учител беше си поръчал при един Η-ски книговезец две дузини тефтерчета). А. Гуляшки, ДМС, 12. Хр. Иванов, книговезец по това време в Дановата печатница в Пловдив, твърди, че пред него в затвора Левски сам обвинил вуйчо си, че го бил наклеветил в бунтовничество. Ив. Унджиев, ВЛ, 60. На един книговезец дадени 1530 книги да ги подвяже. Хр. Данов, ТПЧ, 77. Професионално-техническото училище по графика .. подготвя следните специалисти: словослагатели, печатари машинисти, книговезци, линотипери за полиграфическата (книгопечатна) промишленост. ВН, 1963, бр. 3687, 3.