КНИГОВОДЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Служител в предприятие или учреждение, който завежда служебните финансови книжа. Човекът, когото обича [дъщеря му], не е някой простак и развейпрах, а главен писар във финансовото министерство, който може да стигне до книговодител и дори до счетоводител. Св. Минков, РТК, 85. Повечето от хората, които обсаждаха Велизаров, бяха надошли от околията, .. Тук-таме се явяваше между тях някой кандидат за писар в околийския съд или за книговодител в популярната банка. К. Калчев, ЖП, 97. — Ти не ме учи какво да приказвам и пред кого да приказвам — викаше Краев. — И пред директора, и пред книговодителя ще го кажа. Не можете да уволнявате работниците без предупреждение. Ст. Мокрев, ПСН, 28. В едно търговско заведение има още и други лица, помежду които са разделени търговските работи .. От тях най-важните са книговодителят, който управлява контора. Знан., 1875, бр. 2, 29.