КНИГОВОДЍТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от книговодител. — Обещана ми е положително книговодителска длъжност, чакам само да мине новият бюджет. Св. Минков, РТК, 100. В разказа „Дами“ се говори за това, как чрез ходатайства един бездарен, мързелив и богат млад човек заема книговодителско място. ВН, 1960, бр. 2621, 4.