КНИГОПЕЧА̀ТАНЕ, мн. няма, ср. Отпечатване на книги, периодични издания и др. С изнамирането на книгопечатането започва решителен преврат в историята на културното човечество. Б. Илиева, КХСН, 21. Макар книгопечатането късно да прониква в самата България, български книги се печатат в чужбина (Влашко) от началото на XVI в. Б. Ангелов, ЛС, 316. Книгопечатането не било известно по-напред и първа книга на български, казват, била напечатана в Търново при цар Йоана-Шишмана. Т. Шишков, ИБН, 280. Откривател на книгопечатането е Гутенберг.