КНИГОПЕЧА̀ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Който се отнася до книгопечатане, който е свързан с книгопечатане. Майнц, .. е .., място рождение на Гутемберга, что измисли книгопечатний занаят. Ив. Богоров, КГ, 125-126. От куршум ся правят и книгопечатни букви, тръби, .. и химически съдове за разни кислоти. С. Веженов, X (превод), 58.

— От рус. книгопечатный.


Източник: Речник на българския език (онлайн)