КНИГОПЕЧА̀ТНИЦА ж. Остар. 1. Печатарска машина. Човеческият ум е възтържествувал именно от онова време, от когато е изнамерена книгопечатницата. СбС, 29. Познаха [китайците] преди много векове употреблението на барута, .., на книгопечатницата и други някои. Ив. Богоров, КГ, 235. Когато свинецът ся съединява с оловото, то образува лесно разтопляюща са лигатура, .., а в съединението с антимониума съставлява яка маса, из която са правят буквите за книгопечатниците. Знан., 1875, бр. 22-23, 353.

2. Печатница. Диря от българска книгопечатница ся намира в Солун, от която ся излезли няколко книги с описание на жития святих и на Света гора. БКн, 1858, кн. 16, СбПер. п Ι, 57. Бащата, като гледаше туй решително пристрастие на своя син за книгите и за ученето, .., даде го в книгопечатница. С. Бобчев, ЖФ (превод), 13. Нека издава секий по охотата си и възможността си онуй, което му е вкусно и угодно, за да ся умножават книги в народа ни, .., и книгопечатниците ни да имат работа и да напредуват. БКн, 1859, кн. 2, ч. II, май, 316.


Източник: Речник на българския език (онлайн)