КНИГОПЍСЕН, -сна, -сно, мн. -сни. Книж. Прил. от книгопис; библиографски. Общите очерти на групи литературни факти, които образуват литературни движения или се отделят като литературни епохи, уместно е да се изтъкнат в един книгописен увод в българската литература. Б. Ангелов, ЛС, 195.