КНИГОПРОДА̀ВЕЦ, мн. -вци, м. Остар. Книж. Книжар (в 1 знач.). Питаях голямо уважение към тоя човек, особно че той бе търговец не по друго, но по нашата учителска част, т. е. той бе книгоиздател, книгопродавец по всея Болгария. Ил. Блъсков, ДБ, 5. Като напечата един издател една за училища способна или просто за прочитание книга, тутакси книгопродавците я купуват от него. ЦВ, 1857, бр. 343, 167. Книги досега не дойдоха и книгопродавецът ми казва, че ще дойдат скоро само минее, а триади не ще да има. АНГ I, 333. Трийсет годин бях аз прост книгопродавец. Ив. Вазов, Съч. I, 135.
— От рус. книгопродавец.