КНИЖА̀, само мн. Събир. 1. Много документи, писма, преписки заедно. Чиновник преглежда някакви книжа. Гледа ги бавно, внимателно, после рови някакъв голям тефтер и пак гледа книжата. Елин Пелин, Съч. IV, 211. Младен зафана, .., да разправя тук и там пред приятели и познати, че работите на кмета са забъркани, че книжата на писаря са в безредие и че сметките им не са чисти. Т. Влайков, Съч. III, 84. Обикновено всеки ден по това време кметът се отбиваше в канцеларията си, питаше има ли нещо ново, подписваше някои книжа. Г. Караславов, ОХ II, 144. Той бе обикнал този кабинет — с бюрото и телефона върху него, с малката огнеупорна каса за поверителни книжа. Ем. Манов, ДСР, 223. Училищните книжа бяха нахвърляни в един стар, разкован долап. Ал. Спасов, С, 20.
2. Остар. Документи за самоличност. — Вашите книжа, господине — обърна се единият към мене и аз изтръпнах, защото живеех с подправен паспорт в Париж и се мъчех да избягвам всеки полицейски поглед. Кр. Белев, РСК, 39. Той беше вече разбрал от книжата им кои са и къде отиват. А. Каралийчев, НЧ, 79. Капитан Петракев наистина намери познати. Още между първите румънци, които се качиха на кораба, за да прегледат книжата му, се намери един, който го запрегръща като стар приятел. П. Спасов, ХлХ, 324.
3. Остар. Книги. Там имаше книгата „Стопанството в Дания“ на френски, Ръскин в руски превод и някои книжа от Толстоя. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 79. След като завърши изпита, той бе отишъл в града да достави някои книжа за училището. Т. Влайков, Съч. III, 148. От тия нови издания са разпознават най-много по добрата си наредба г. Манчовите книжа. Ив. Богоров, ВУБЕ, 9. Отвореше книгопродавецът своите дисачки, .., изсипеше пред учителя своите нови, вети книжа. Ил. Блъсков, ДБ 10.
◊ Ценни книжа. Фин. Документи с парична стойност (акции, облигации и др.), които носят доход и са обект на покупко-продажба. От вълнение за предстоящите седмици, когато и ценни книжа, и стоки щяха да падат катастрофално, .. се разтрепераха и гласовете, и ръцете им. П. Спасов, ХлХ, 25. Банката има постоянно в депозит разни местни ценни книжа, които може да продава веднага във всяко желаемо количество. БД, 1909, бр. 31, 4.