КНИЖА̀Р, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Лице, което се занимава с продажба на книги, тетрадки и канцеларски материали. Ние донасяхме от книжаря в града учебници и тетрадки само на тия ученици, които бяха дали пари. Ал. Спасов, С, 8. Не знам дали днешните ученици намират вече книжките, които ние понякога четяхме с увлечение. Малки, скромни книжлета, творби на безименни автори, издадени от незнайни издателства, продавани от пътните книжари. О. Василев, ЖБ, 274.
2. Притежател, собственик на книжарница. Всяка сутрин, .., пред вратата на книжарницата заставаше слугата ѝ Евтим. От голямо усърдие той идваше на работа много преди господаря си, книжаря Пера Джамбазович. Д. Талев, ГЧ, 105. Още в края на XVI век ние срещаме книжари и издатели, които разпространяват славянски книги из Сърбия и западните български земи. Б. Пенев, НБВ, 24.
3. Остар. Книгоиздател. Един софийски книжар неочаквано му предложи да издаде набързо, .., тези невероятни разкази за един съвременен българин. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 148. Издаването на свят една книга беше много мъчно, .. Това е подало причина да станат някои книжари и да започнат да печатат книги и за своя сметка. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 1. Дано барем то [дружеството] не бъде като другите наши книжape, които издават само оние преводи и съчинения, които им са дават или даром, или с малка цена. Хр. Ботев, Съч. 1929, 349. Минало ся дни и месяци и историкът най-напокон пратил да си поиска ръкописа, който вече бил продал на книжар, та требувало да му го предаде за печатание. Й. Груев, СП (превод), 58.