КНИЖА̀РИН, мн. книжа̀ри, м. Остар., сега простонар. Книжар. По-многото от тукашните българи не рачат и да им помене някой за българска книга .. Тук българский книжарин са непричита за нищо, а сякой го презира. У, 1871, бр. 15, 227. Книжаринът, види са, разбира, но казва, че няма такава книга, каквато искаме ние — на юнашка. Хр. Ботев, Съч. 1950, 127. Волов замина за Едрене да са срещне с Георги Димитров (книжарин) З. Стоянов, ЗБВ I, 284.