КНИЖА̀РНИЦА ж. 1. Магазин за продажба на книги, тетрадки и канцеларски материали. В парахода има книжарница, от гдето можеш да си купиш разни книги, преимуществено белетристика. Aл. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 33. Имаше специални книжарници, дето се продаваха на скъпи цени хиляди картички с репродукции на картини от най-прочутите галерии. М. Кремен, РЯ, 77. В книжарницата на Дюлгеров се отбивахме почти всяка вечер след работа — и учители, и професори, и чиновници. Д. Калфов, Избр. разк., 291. Татко ми купи от книжарницата кожена чанта, в която наредих всичките си учебници, тетрадки, мастилницата, черния молив и гумичката. А. Каралийчев, С, 212. От здраво учение, .., рядом всякий бяга, затова ся и оставят да лежат непокътнати и упрашени по полиците на книжарниците всички книги, за които ся иска напълно и вторачено учение. Й. Груев, СП (превод), 264.
2. Остар. Книгоиздателство. Ний видяхме неуморливата Пловдивска книжарница да издаде доста книги. Ч, 1874, бр. 2, 57. Най-подир кратичката „Анатомия и физиология“, превод от английски, издана от книжарницата на Данова, може засега да помогне доволно в запълнянето на това ни лишение от учебник. Ступ., 1875, бр. 9-10, 67.
3. Остар. Помещение или сграда, в която се съхраняват книги; книгохранилище, библиотека. Книжарницата му [на манастира Ивер] е най-красната и най-богатата от колкото ся намират в Свята гора. Ч, 1871, бр. 7, 311.