КНИЖА̀РСТВО, мн. няма, ср. Занятие на книжар (в 1 знач.). Всяка ваканция баща ми ме настаняваше при някой свой познат търговец да му работя, догде почне учебната година. Сега ме настани при книжаря бай Йордан. .. Аз бях сръчен, весел, бърз и усвоих книжарството още в първите дни. Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 104. Г. Тошкин .., изкарва поминъка си с това, което у нас се е нарекло пътующе книжарство. К. Величков, ПССъч. VIII, 236. Когато правех книжарство, когато бях типограф и управител на пощата, останало ми голямо количество, .., от книги за печатание, книжки, марки за писма и други дреболии. У, 1871, бр. 12, 183.


Източник: Речник на българския език (онлайн)