КНЍЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни и (остар.) -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е направен от хартия, който е от хартия, от книга. В полутъмната зала светеха плътните книжни фенери над масите. П. Вежинов, ДМ, 91. Утре беше празникът на Кирил и Методи. Трябваше да украсят стаите с книжни ленти и цветя. СбХ, 81. По стените [на стаята] още висеха раздърпаните, обезцветени парцали от книжните тапети. Д. Добревски, БКН, 250. Скоро пие достигнахме до зеленото буково дърво, на което беше окачено малко книжно фенерче. З. Стоянов, ЗБВ I, 401. Книжни отпадъци. Книжни пари. Книжни салфетки.
2. Който е свързан с производството на хартия. — Ние трябва да се явим на улицата най-малко с две-три хиляди души манифестанти. .. от княжевските фабрики — спиртната и книжната, всички печатарски работници ще вдигнем. А. Каралийчев, НЧ, 12. Без много да му мисля, казвам, че наистина съм мющерия за място — ще строя книжна работилница. С. Казанджиев, СбАСЕП, 529. Сортираната хартия се отправя за книжната фабрика край София, втората по големина у нас хартиена фабрика. ОФ, 1950, бр. 1840, 2. Тръгнах из селата и из градищата да търся, .. дрипи и парцали, които ми даваха без нищо, а които продавах с добра цена на книжните фабриканти. Ступ., 1875, бр. 6, 43. Книжен завод. Книжна индустрия. Книжен цех. Книжна машина.
3. Който се отнася до книга (в 1 знач.). Тя [библиотеката на Гьоте] съдържа 5000 тома. За онова време значително книжно богатство. Г. Караславов, Избр. съч. III, 347. Въпреки главоболията с „Любословието“, Фотинов намерил време в 1845 година да се занимава и с книжна търговия. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 753. Всеки библиограф трябва да се специализира в определена област на книжната продукция, но и по същество. НК, 1958, бр. 4, 2.
4. Който е свързан с водене на излишно голяма документация и преписки, с книжа; писмен. Направиха се предложения да се намали книжната работа на проектантите и на строителите, която отнема много време за сметка на творческата работа. ВН, 1959, бр. 2480, 1.
5. Прен. За човек — който се занимава с писане, четене на книги или е ангажиран с водене на много книжа и обикн. е откъснат от практическия живот, няма жизнен опит. — Аз съм писател, а не политик — говори човекът от трибуната. — Но идва ден, когато дори такъв книжен грешник като мен не може да стои спокойно в кабинета си и да пуши лулата си. Б. Йосифова, БЧМ, 164. Той ми каза, че има сега много млади поети, но те били, .., книжни поети, а той бил писвал стихове по естествена наклонност и побуда на душата си. К. Величков, ПССъч. VIII, 244. „Сляп, сляп и глух те прави грижата“ — мислеше си поп Стойко, защото обичаше да завършва всяка мисъл с поука, както в книгите. Книжен човек беше. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 16. За председателя мислеше със снизхождение: какво разбира той от полевъдство? Да си гледа канцеларията, книжен челяк! А. Гуляшки, СВ, 250.
6. Прен. Който не съществува реално, а само в книгите, който не е характерен за действителността, за живота; изкуствен. На мене ми са еднакво противни и книжната революционна романтика, и отвлечените теоретически престрелки. Ние трябва да стъпим здраво на земята. А. Гуляшки, Л, 213. Развитието на сюжета в Стефан Ивановата драма, книжните и образи, изкуствените положения, .. — всичко говореше за нейната малоценност като литературно произведение. М. Кремен, РЯ, 510. „Колко често се говори противното на това, което героинята чувствува, — отбелязва Будевска. — За мене Монна Ванна е жизнена, не книжна. Тя трябва да бъде от живота взета героиня.“ Ст. Грудев, АБ, 104.
7. Прен. Който е придобит от книгите, а не от жизнения опит, от действителността. Отколе и в много войни те бяха изгорили в огъня на битките всички книжни понятия за войната и знаеха само катехизиса, написан върху острието на саблите им. Й. Йовков, Разк. II, 223. Оказа се, че познават живота много по-малко от него, че знанията им са книжни, едностранчиви, наслуки черпени от преводната западна литература. А. Гуляшки, Л, 33. Ако поетът е син на своето време, а не живее само с книжни представи за него, той ще се облегне на завоюваното от предходниците, но ще бъде просто принуден да не се задоволи само с него. Л. Георгиев, Пл, 1969, кн. 6, 46. Той идва от низините на народа, .., много е страдал, пътувал, опознал е живота и е натрупал една повече житейска, отколкото книжна култура. Е. Каранфилов, Б III, 240-241.
8. Прен. За език, стил — който е присъщ за писмено изложение, за официално делово общуване, който е несвойствен за живата реч. Те [българските търговци] добре са разбирали, че Райчевото съчинение, написано на книжен език и стил, не може да бъде понятно за по-широката читателска среда. Б. Пенев, НБВ, 28. „На преработката на “Жетварят„ разбрах колко голям напредък съм направил в езика си. .. Първата редакция ми се видя в това отношение книжна, езикът — недостатъчно изразителен, пълен с русизми.“ С. Казанджиев, СбАСЕП, 478. // Който е присъщ за езика и стила на писмено изложение, на официално делово общуване. Речта му изглеждаше умна; промесена бе с високи думи и с книжни, или по-право, канцеларски изрази. Т. Влайков, Съч. III, 81. Сам той четеше на другите най-строг морал — учеше войниците да вярват в бога, да почитат царя и църквата, .. Може би в душата му беше останала още някаква утайка от тези книжни фрази. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 467.
9. Прен. Който съществува без някакво приложение, формално; формален. И най-добрите окръжни си остават книжни пожелания, ако не се води всекидневна работа за тяхното изпълнение. РД, 1950, бр. 231. 1. Наставителното сочинение на Оливие де Серра [за шелководството] останало дело само книжно, не въведено в хазайството. 3. Княжески, ПРШ (превод), V.
10. Остар. Който се извършва, осъществява чрез книгите. За да предпочита някой ръкохудожествата от книжното учение повече, совсем е безумно. Н. Хилендарец, СПП, 33. Книжната образованост на българските просветители само за няколко време задърже успеха на ереста, но не навинаги, защото народът беше прост и неучен. Р. Каролев, УБЧИ, 96. Съотечествениците ни повсъду, .., залягат сякак да са разпространява книжното учение между народа. У, 1870, бр. 1, 50.
11. Остар. Книжовен. Не е нужно да казваме колко е полезно обнародването на такива паметници [на простонародния език] и доколко е то нужно за оправата на наший книжен език. ПСп, 1876, кн. 11-12, 211. Които ся срещат в нея [книгата] дателни падежи наместо родителни не са новизна в българский язик. Това е само едно применение в книжний язик тях падежей, кои съществуват в старинните песни и тук-там в разговорний язик. С. Радулов, ГМП (превод), XXIV.
◊ Книжен плъх. Книж. Ирон. Човек, ограничен само с работа над книгите и откъснат от живота. Заканвам му се: — Книжен плъх! Колко зор ми даде, докато те вдигна от шезлонга! Н. Хайтов, ШГ, 216-217.