КНЍЖИЦА ж. Остар. Умал. от книга; малка книга, книжка, книжле. Една-едничка дума обхваща всичко, което ми е най-скъпо на тоя свят: България. За нея Паисий написа своята малка, но велика книжица. Ст. Станчев, ПЯС, 6-7. Пламенна ревност и сърдечно желание подбуди и мене да преведа настоящата книжица, под заглавие „Три повести“. Ил. Блъсков, ТПД (превод), 1. Едно момченце одило да ся учи в училището, отде еднаж открило книжица и я отнесло майци си. А. Хаджоглу, ББ, 69. Ако видим, че ще може да напредува, то ще почнем редовно да издаваме по една книжица поне два пъти в месяца. БКн, 1858, кн. 16, СбПер. п Ι, 54.