КНЍЖИЧКА ж. Остар. Умал. от книжка; малка книжка, книжчица, книжленце. Академията определи, че не само една реч директорова е потребно да бъде всекий път издаваема, ..; тая книжичка да бъде напечатана подир речта, осем тисящ екземпляра на брой. С. Радулов, ГМП (превод), XXI. — Хайдете да оставим госпожите да ся залъгват тук сами ..; а ний нека минем в отвъдната стая и да седнем на книгите. Старичките с книжичките. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 88.


Източник: Речник на българския език (онлайн)