КНЍЖКА ж. 1. Умал. от книга (в 1 знач.); малка книга, книжле. Книжката, .., носеше заглавие „Кошер“ и съдържаше стихотворения и разкази от всичките български детски писатели. А. Каралийчев, С, 294. Тия стихове бих издал в малка хубава книжка, подвързана в бяла кожа, и бих я нарекъл „Погледи“. Елин Пелин, Съч. V, 43. Вътре бе чисто, преметено; ..; един долап във вид на библиотека, с няколко книжки. Ил. Блъсков, КУ, 22. Всекий, който види тази книжка [Рибния буквар] надея ся да ся зарадува, а най-много учителите. П. Берон, БРП, 3.
2. Къс хартия; хартийка. Печката беше загаснала. Баба Зефира сложи книжки и клечки, па тръгна да си избере сухи дърва. Ст. Мокрев, ЗИ, 12. — Я чакайте да завъртя една цигарка. Аз си имам цигарени книжки. Ал. Константинов, БГ, 27. — Напишете си името на една книжка — каза разсилният и му подаде къс хартия. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 59. Завтече ся подире му и викаше: — Дядо владико, дядо владико, нямаш ли едно късче бяла книжка и една мастилница да ти дам една записка за тез пари. П. Р. Славейков, ПИ, 70.
3. Отделен брой от списание. Главният редактор на „Демократически преглед“ рядко допущаше слаби разкази в списанието. Предпочиташе да остане някоя книжка без разказ, но какво да е не печаташе. М. Генов, СбЦГМГ, 397. Преди три-четири деня получих последните книжки от неговото [на инспектора] детско списание. Елин Пелин, Съч. IV, 167. Йовков дойде два-три пъти у дома, за да приготвим материала за първата книжка. Гр. Василев, СбАСЕП, 346. На масата до прозореца, .., стоеше втората книжка от новото списание „Зарите на истината“. Ив. Вазов, Съч. IX, 85.
4. Обикн. с опред. Личен официален документ във вид на малка книжка, издаден от учреждение, учебно заведение, организация и др. Оценката „отличен“ пълни студентската му книжка от първия до последния ден. ОФ, 1955, бр. 3445, 3. Болният извади от джоба си чекова книжка и надраска някаква цифра. Д. Димов, Т, 542. Всеки ден записвам в дневника на бригадира обема на работата .., а най-малко един път в седмицата нанасям в трудовата книжка изработените трудодни от кооператора. ОП, 111. Аз си мечтаех, че ще събирам пари, много пари, в книжка. Г. Крумов, Т, 25. Един прекрасен ден в джоба ми влезе книжката за правоуправление на петместна лека кола. Г. Узунов, HP, 44. Влогова книжка. Членска книжка. Шофьорска книжка.
5. Остар. Малка тетрадка или бележник за записване на различни сведения, за водене на бележки и под. Към други носейки се той [героят] небрежно, / за себе книжка водеше прилепено / с отдела два: един бе за разноски, / а друг — бележник за добри обноски. Ем. Попдимитров, СР, 11. И записа на книжката си: „Да заплатят наварските маври разноските на размирството.“ Н. Михайловски, ПА (превод), 38.
6. Остар. Писъмце. Като получеше от майка си книга, Неда засилваше от радост. И сѐ и до нас ще прескокне да ми се пофали и да ми прочете книжката. Т. Влайков, Съч. II, 282.
◊ Записка (паметна) книжка. Остар. Книж. Книжка, тефтерче (обикн. на писател) за водене на различен вид бележки; бележник, записна книга, паметна книга. Кардашев се завърна у дома си без никаква бележка в запасната си книжка и с цял лов тежки впечатления в душата. Ив. Вазов, Съч. X, 91. Лично аз никога не съм си служил със записна книжка и не обичам да тичам по чужди следи с молив в ръка. И. Петров, ОЗап., 68. Той е държал наистина дневник, .. Тия бележки са били един вид паметна книжка, с която авторът е искал да си послужи, кога дойде ред. К. Величков, ПССъч. VIII, 274.
~ Като цигарена книжка тънък. Разг. Много тънък. Из селата тръгна дума, че новата воденица правела бяло и меко брашно, та кога жените разточат баница, листовете ставали тънки като цигарена книжка. Ив. Гайдаров, ДЧ, 41. През целия ден Йончоолу беше в особено настроение. Отдавна не бяха го виждали така щедро да черпи и да вади от джоба си крехка биволска пастърма, която режеше на тънки като цигарена книжка парченца. В. Нешков, Н, 214.
— Друга (диал.) форма: кинѝжка.