КНИЖЛЀ, мн. -та, ср. Умал. от книга (в 1 знач.); малка книга, книжка. И досега помня това омазнено книжле с оръфаните пожълтели страници и тънките, избелели розови корици. Т. Генов, ДОД, 29. Не знам дали днешните ученици намират вече книжките, които ние понякога четяхме с увлечение. Малки, скромни книжлета, творби на безименни автори, издадени от незнайни издателства, продавани от пътните книжари. О. Василев, ЖБ, 274. Погледна пощата върху бюрото си. Там имаше вестници, списания, покани за изложби и три опаковани книжлета. М. Грубешлиева, ПИУ, 215. През живота си, освен уроците, той беше прочел само две-три малки книжлета. П. Стъпов, ГОВ, 89. Стъкмил книжлета две, па хванал да скимуца, / че критиката ни и с двата крака куца. К. Христов, Избр. ст, 225.