КНЍЖНИНА ж. 1. Съвкупност от писмени паметници, печатни произведения на един народ, на една епоха или от определен жанр (обикн. от по-стара епоха); литература, писменост. Старата българска литература, .. проникна в Русия и Сърбия, .., та голяма част от паметниците ѝ се усвоиха от руси и сърби, които чрез тях по-нататък оплодиха своите национални книжнини. Б. Ангелов, ЛС, 166. Той [Неофит Рилски] е дал на книжнината ни куп забележителни книжовни трудове. Ив. Вазов, Съч. XV, 30. Апокрифната книжнина един подземен културен поток бе изтекла от Изтока и заляла християнския свят, където хората скучаеха поради догматизъм. В. Мутафчиева, ИКМ, 95. Едно от най-забележителните събития в историята на славянските народи е създаването на писменост и книжнина на говоримия славянски език. К, 1963, кн. 7, 38. Той [Симеон] не само що подбуждал учените да умножават българската книжнина; но още и сам написал много книги. Др. Цанков, КБИ, 46.

2. Само ед. Писмено литературно и научно творчество; литература. В душата му живееше писателят, книжнината съставяше един от главните му интереси. Ив. Вазов, СбЦГМГ, 401. Баща му [на Страшимир Кринчев] бил опълченец и поборник човек сиромах и полуграмотен, но любител на патриотичната книжнина. Ив. Богданов, СП, 342. В днешно време у нас в говор и книжнина Дунавска България се нарича още Мизия и жителите ѝ мизийци. П. Делирадев, БГХ, 13. На 1894 г., ... Величков напусна книжнината и се посвети на политическа дейност. К. Величков, ПССъч. I, XIV. В последната книжка велешанинът Жинзифов, .., скърби горчиво за изостаналостта в отечеството ни, проявена между другото и в оскъдната ни периодическа книжнина. М. Арнаудов, БКД, 43.

3. Само ед. Неодобр. Писмена работа, свързана с водене на документации, преписки и под. Ставаше дума да се понамали книжнината в учреждението, да се опрости контролът върху финансовите операции. П. Незнакомов, СНП, 28-29. Ръководителите на предприятията имат вече много предложения на работниците, .. Не е нужно по-нататък тези предложения да се обличат в излишна канцеларщина и книжнина. СП, 1958, бр. 151, 1.


Източник: Речник на българския език (онлайн)