КНЍЖНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Откъснатост от живота, от практиката, използване на книгите като източник за опознаване на действителността. Един ретроспективен поглед днес ще открие навярно доста недостатъци във вътрешния облик на тогавашните млади хора: известна книжност, липса на здрава стъпка върху земята. К. Константинов, ППГ, 33.
2. Качество на неестествен, нереален, изкуствено създаден поради откъснатост от живота, от действителността; изкуственост. Книжността, изкуствеността в тия стихове е очевидна. Ив. Вазов, Съч. XV, 160. При разглеждане на отделните цикли аз отбелязах някои случаи на езикова неизразителност, книжност, шаблон. С, 1951, кн. 2, 182.
3. Формализъм и бюрократизъм, свързани с водене на излишно много документи, преписки и под. В работата на отдела има доста канцеларщина и книжност и това безспорно силно пречи на работата. РД, 1950, бр. 169, 2. Сравнено с миналата година, тази година окръжните комитети на профсъюзите в столицата намалиха и все повече ограничават книжността и заседателщината в своята работа. ВН, 1955, бр. 187, 2.