КНИЖО̀ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който се отнася до книжнина, до писмено творчество. В XIV в. манастирът „Св. Троица“ в устието при Търново, .., става важно книжовно средище, където Евтимий поправя богослужебните книги ( .. ) и туря основите на прочутата на времето си Търновска книжовна школа. Б. Ангелов, ЛС, 138. Интересът към книжовното богатство, който нараства непрекъснато, се обуславя от все по-големите духовни потребности на човека. Отеч., 1977, кн. 10, 11-12. Неговото [на Б. Петков] значително книжовно дело е тясно свързано с учителската и просветната му дейност. Ив. Унджиев, ВЛ, 29. Една от големите заслуги на Величкова е тоя наистина колосален труд [преводът на Дантевия „Ад“], работен в продължение на години и който завенчава Величковата книжовна дейност. Ив. Вазов, ВБ, XVIII. Първият Фотинов печатан книжовен труд бе обаче неговата гръцка граматика. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 639.
2. Който е присъщ на книжнината, на писменото творчество, а не на разговорния език. В думите, с които си служеше писателят, имаше нещо особено: това не бяха думите на Ив. Вазов, книжовни, а някак си нашенски, „селски“. Ем. Попдимитров, СбЦГМГ, 370. Някои го [цветето] кръщават „помниче“, но това название е книжовно, а не народно. Ив. Вазов, Съч. XV, 87. „Това е, каже, цяло такова“... не знам какво го каза — някаква книжовна дума. Па като я не разбрах, а тя: — „Цяло житие, каже, е това, що го разправи за нейния живот.“ Т. Влайков, Съч. II, 5. // Езикозн. Който е приет, установен като правилен и задължителен, който не нарушава правилата, нормите, установени като задължителни в литературния език. Чрез органа си от 1847 г. „Гласник“ дружеството се е грижило за установяване на книжовен правопис. М. Арнаудов, БКД, 20-21. Правописът е носител на книжовния изговор. II. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 129. Съюзите ама, ами, я, хем и не (вм. нито) са от чужди произход и нямат напълно книжовен характер. Л. Андрейчин и др., БГ, 211.
3. Диал. Грамотен. Избиратели са всички български граждани, които имат възраст по-горе от 21 година и се ползват с граждански права, а избираеми — които имат възраст по-горе от 30 години и да са книжовни (грамотни). А „България“, 63. Когато най-после се вижда книжовен, тато засиява от радост. Т. Влайков, Пр I, 94. „Обясни ми, сине, както можеш, / новата народна конституция, / .. / То, да кажем, вестникът я даде, / .., / но нали не съм дотам книжовен, / не можах да проумея всичко...“ Ив. Бурин, ПТ, 52.
4. Остар. Образован. Те [децата] му напомняха за неговата младост, за неосъществените му мечти — да стане учен, книжовен човек. Д. Спространов, С, 35. — Ти не учеше ли Пенко за поп? — Учих го. И изучи се синът, книжовен е. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 26. От тях [оверненците] са излезли много отлични пълководци, ..; също те са ѝ дали [на Франция] много лични книжовни мъже, например Паскал. С. Бобчев, ПОС (превод), 143. При едно толкова различно съдържание, ще намери всякой книжовен чловек нещичко в известника ни, дето да го поучава, весели и да му донася придобивка. БО, 1846, бр. 1, 1.
◊ Българско книжовно дружество. Истор. Научно и литературно дружество на български учени, писатели, публицисти и общественици, създадено през 1869 г. в Браила, Румъния, което след Освобождението се пренася в София, като по-късно се преименува Българска академия на науките. Българското книжовно дружество е послужило за основа на Българската академия на науките и трябва да се вземе за първо общество у нас, поставило си задачи малко или много сродни с тия на европейските общонаучни дружества или академии. М. Арнаудов, БКД, 6. Критиката се появяваше в списанието на току-що основаното българско книжовно дружество, което заявяваше претенции да ръководи литературното движение у нас. К. Величков, ПССъч. VIII, 107. Книжовен (литературен, стандартен) език. Езикозн. Образцов, нормализиран език, чиито норми се възприемат като правилни и общозадължителни и който се противопоставя на диалектите и просторечието. В една епоха, когато още книжовният ни език се гради под най-разнообразни чужди влияния, Л. Каравелов излиза със своите съчинения и внася законното влияние на живата българска реч. Б. Ангелов, ЛС, 215. Със схващането си за говоримия народен език, който според него трябва да легне в основите на книжовния език, .., както и с непосредствената си дейност, Р. Попович допринася твърде много за активизиране общественото съзнание на карловци. Ив. Унджиев, ВЛ, 26.
— Друга (остар., книж.) форма: книжѐвен.