КНИЖО̀ВНИК, мн. -ци, м. 1. Лице, което работи в областта на книжнината (обикн. от по-стара епоха). Намерението му [на Паисий] е да покаже на българите, че те могат да се гордеят не само с политическата си история, .., но и със своите бележити книжовници и просветители. Б. Пенев, НБВ, 55. През Средновековието България е една от страните с най-добре развита книжнина в Европа, .. У нас се издигат редица надарени и високообразовани книжовници. НК, 1958, бр. 34, 2. С цялата си неуморна дейност като учител, книжовник и публицист Б. Петков се възправя „като една от крупните фигури на нашето Възраждане“. Ив. Унджиев, ВЛ, 30. Издаването на свят една книга беше много мъчно, .., книжовникът са понудваше да са скита и сам си тук-таме да я разпродава. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 3, 1.
2. Остар. Учен, образован човек; книжник (Ал. Дювернуа, СБЯ I).
— Друга (остар., книж.) форма: книжѐвник.