КНИЖО̀ВНО нареч. 1. По отношение на книжнината, на писменото литературно творчество. Случаят благоволи да ме срещне още от най-ранните ми години с един изключителен човек — проникновен, сърдечен, книжовно начетен и даровит. А. Каралийчев, С, 303. Макар да съм Зебек, пак съм нещо: макар да съм сляп за книгата, окат съм за душата .. Не слушай ти, какво приказва Зебека. Той е книжовно слаб и не разбира тия работи. Ст. Чилингиров, ХНН, 166-167.
2. Чрез писмено слово, в книжнината, в писменото творчество. Кирил и Методий и техните ученици неведнъж ще са страдали от носталгия по своя роден език. Тяхната носталгия е предадена и книжовно — в Канона на св. Димитър Солунски. Е. Георгиев, Пл, 1969, кн. 5, 61.
3. Както в книгите, в книжнината. Иванчо беше ученолюбив и не се мислеше за прост човек. .. Той се изразяваше по книжовно и говореше на мющериите си: — Вчера ми дойдоха маслини от важна степен и с твърде способна цена. Ив. Вазов, Съч. VIII, 27. // Езикозн. По нравилата и нормите, установени като задължителни в книжовния език. Книжовно гласните се произнасят без редукция.