КНИЖО̀ВНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Книжнина, литература. Закърмени с повестите и разказите на този бележит белетрист и класик [Тодор Влайков] на българската книжовност, израстоха и укрепнаха духовно цели поколения. A. Каралийчев, СбЦГМГ, 407. С тази си творба [„Борът“] първородният син на търговеца Минчо Вазът сполучи това, от което се ужасяваше баща му — пусна навеки дълбоки корени в целината на нашата тогава още млада книжовност. Г. Русафов, ИТБД, 23. Върви, народе възродени, / към светла бъднина върви, / с книжовността, таз сила нова, / съдбата си ти поднови. Ст. Михайловски, Пеене, V кл, 94-95.
2. Остар. и диал. Грамотност (Ст. Младенов, БТР).
— Друга (остар., книж.) форма: книжѐвност.