КНЯ̀ЖЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е на княз или е свързан с княз. На мястото, дето днес се красува княжеският дворец, на 1871 година стоеше старият валийски конак. Ив. Вазов, Съч. XII, 155. Срещу метоха се издигаше къщата на котленеца Стефан Богориди, .. Сега върху развалините на княжеския дом се издига желязната българска църква „Свети Стефан“. А. Каралийчев, С, 35. Борис седи в княжеската кочия сам, с разгърдена риза, с навити до под лактите ръкави. Й. Вълчев, СКН, 577. Между началниците се изостряха ежби и омраза. На една страна бяха княжеските любимци, .., на другата — тия, които той винаги подозираше, мразеше ги и не им се доверяваше. В. Геновска, СГ, 426. Княжеска свита. Княжеска титла.
КНЯ̀ЖЕСКИ нареч. По същия начин като княз. Папските внуци изпълниха княжески своя дълг на признателност към чича си, като му издигнаха великолепен надгробен паметник. К. Величков, ПССъч. III, 80. Най-сетне мечтите му се сбъднаха; в плесенясалите куфари се намираше богатството, .. Занапред той можеше да живее княжески. БД, 1909, бр. 22, 2.