КНЯ̀ЖЕСТВО, мн. -а, ср. 1. Държава, чийто върховен глава носи титлата княз. — Ние ще трябва да създадем тук един поверителен кабинет — заговори князът .. Трябва да знаем какво става навсякъде в княжеството, какво се говори за нашата особа, какви са настроенията. В. Геновска, СГ, 13. Щом свършва шестия клас, той [Гоце] .., дохожда в България и облача мундира на юнкер от младшия курс. На будния юноша стигва твърде малко време за ориентиране в политическия живот на княжеството. Π. К. Яворов, Съч. II, 177. По-напред ви казах, че владетелите носят разни титли, .. Според тези титли и държавите им се наричат империи, .. княжества и проч. С. Бобчев, ПОС (превод), 31. Днес Монако и Лихтенщайн са княжества.
2. Земята в границите на тази държава. Стара планина разделя княжеството на две части — Северна и Южна България. А „България“, 11.
3. Истор. Област (през периода на феодалната раздробеност), управлявана от независим владетел, суверен. Малко преди битката при Никопол и унищожаването на Видинското царство турците подчинили и феодалното княжество на Иванко в Добруджа. Ист. X и XI кл, 90. Някои от тия фамилии бяха успели да си изкроят полунезависими княжества, както във Видин Шишмановците и на юг от Стара планина Елтимир. Ив. Вазов, Съч. XIV, 15. Турция се вижда принудена да капитулира. Сега Молдова и Влашко стават полунезависими княжества. Г. Дръндаров, ВЗ, 6.
4. Истор. Територията, която обхваща тази област.