КНЯЗ, кня̀зът, кня̀за, зват. кня̀же, мн. князѐ и (остар.) кня̀зове, м. 1. Само ед. Титла на върховен глава на държава княжество. Новото име на престолонаследника звучеше като един нов договор — край на племенните различия! Тъкмо по тия причини и сам Борис възприе за себе си титлата княз. Й. Вълчев, СКН, 523. Те [войските] в сгъстен строй напредваха към Пирот, задето беше вече заминал и княз Александър. Ив. Вазов, Съч. XII, 169. Дворцовите лакеи, без разлика на партия, са дошли във възторг от рескрипта на княз Фердинанда. Г. Кирков, Избр. пр I, 74.
2. Лице, което носи такава титла. Не му се щеше да вярва, че може да избухне такава братоубийствена война. Но какво ли не са готови да направят князете и кралете, за да се закрепят на троновете си. В. Геновска, СГ, 328. Според конституцията князът е глава на държавата и върховен представител на княжеството във всичките му сношения с иностранните държави. А „България“, 62. — Седни, братко... княже и духовниче. Седни и чуй ме дума по дума — продължи Кирил. Й. Вълчев, СКН, 560.
3. Само ед. Наследствена благородническа титла, която се носи от син или брат на император, крал, цар; принц.
4. Лице, което носи такава титла.
5. Само ед. Истор. Титла на независим владетел на област (през периода на феодалната раздробеност); принц.
6. Истор. Лице, което носи такава титла. Джорджич съобщава, че българите са твърде много притеснени от еничери и турци, обложени са с непосилни данъци и следствие на това са готови да въстанат и помогнат на трансилванския княз. Б. Пенев, НБВ, 31-32. Много знатни госте, князе и боляре надошле. Т. Влайков, Пр. I, 175. Той [Карл Велики] издигна по границите на държавата си княжества; тури на князове най-верните си и най-отличните си войводи. Г. Драганов, Лет., 1873, 137.
7. Само ед. Благородническа титла, получавана по наследство или като отличие за заслуга пред императора, краля, царя и др., която също може да бъде наследявана; принц. Срещу метоха се издигаше къщата на котленеца княз Стефан Богориди. А. Каралийчев, С, 35. Мисля, че беше повикан от руската главна квартира, защото се навърташе при полковник Паренсова и княза Черкаски. Ив. Вазов, Съч. XII, 163.
8. Лице, което носи такава титла. Според семейните предания, когато се разхождал по алеите на чифлика старият княз, крепостните музиканти били длъжни да изпълняват неговите любими мелодии. А. Каралийчев, С, 137.