КО, (удвоено) ко̀-ко̀ и (утроено) ко̀-ко̀-ко̀, (удължено) ко̀-ко̀-ко̀ο, междум. За наподобяване на звуци, издавани от кокошка или петел. — Ко-ко-коо! — закудкудяка кокошка. П. Стъпов, ГОВ, 61. Веднъж в хармана кокошчицата и петлето намериха цяла торба разпилени бобени зърна. Очите на петлето светнаха, .. То проточи шия, развика се: — Ко-ко-ко! — и клъвна най-голямото зърно. А. Каралийчев, ТР, 118.Ко-ко-ко-ко!— скочи пак петелът на прозореца до вратата, тръскайки червения си гребец. Д. Талев, ЖС, 151. Още щом изтървах две-три зърна, те [петлетата] се втурнаха, .. А като го [ечемика] сейнах, целият двор се изпълни с радостна врява: „ко-ко-ко...“. Ст. Даскалов, ЕС, 210.