КОАГУЛА̀Т м. Хим. Утайката, която се получава при коагулацията на колоиден разтвор. Полученият сок [от моркови] се коагулира чрез загряване, като в получения белтъчен коагулат е включен почти всичкият каротин, преминал в сока през време на пресоването. Б. Банков и др., ВВ, 115.
— Нем. Koagulat.