КОАГУЛА̀ЦИЯ ж. Хим. Процес, при който частиците на колоидни и грубо дисперсни системи се уедряват, като се слепват или сливат под въздействието на молекулните сили на сцепление; коагулиране, пресичане2, утаяване. Мътната вода не може да се пие, маслото трябва да се отдели от млякото, каучукът — от сока на каучуковите дървета и т. н. В такива случаи нужно е да се променят електрическите или химическите условия, за да могат много малките частици на колоидалната дисперсия да се съберат в по-големи такива и да се утаят благодарение на собствената си тежест. Такова утаяване или коагулация може да се постигне по няколко начина. Хим. V кл, 1950, 37. Той получи нов вид фосфорна киселина. Тя образуваше безцветни кристали и особено лесно предизвикваше коагулация на разтвор от албумин. К. Манолов, ВХ, 175-176. Естествените каучуци се получават чрез коагулация на латекса или чрез изпаряват на водата му. К. Раковски и др., ТГОИ, 11.
— От лат. coagulatio, -onis ‘сгъстяване, свиване’ през фр. coagulation, нем. Koagulation и през рус. коагуляция.