КОАГУЛЍРАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Отгл. същ. от коагулирам и от коагулирам се; коагулация, пресичане2, утаяване. Самото явление на преминаване на веществото от колоиден разтвор в утайка се нарича коагулиране. Хим. VII кл, 1950,57. Ежедневната практика ни показва, че млякото не може да се запазва за дълго време в прясно състояние, тъй като в него настъпват редица изменения — коагулиране, изменение на вкуса и пр. Ив. Златев и др., МЗ, 13.